Голямата петъчна молитва

"Когато започнеш да се идентифицираш с някого, който е различен от теб, който е дори от култура съвсем друга от твоята, започваш да разбираш нещо. Разбирането е основата на толерантността. Винаги съм критичен към нетолерантността навсякъде по света, но не пиша за това. Наясно съм, че хората могат да четат това, което пиша, но да не се съгласяват с него."   
Орхан Памук

Бях пред джамията вчера. Молещите се и килимчетата бяха повече. Наоколо всичко бе особено притихнало.  Беше горещо. Обективите на камерите и апаратите не спираха да обхождат като с радар събралите се хора.
За пръв път виждах молитва им.  Редици от мъже. Повечето млади. С обърнати нагоре длани. Коленичеха и се молеха. Бяха до мен - чувах думите, които шепнеха.
Имах усещането, че сме тук, за да  ги предпазим. Видях хора, които познавам -  съпричастни. Момчето, което написа, че се извинява и направи групата „ Цвете за свободна България” също бе тук. Беше спокоен. Нямаше ги черноризците.
Само Бог и молещите се. И ние, които имаме служения в други дни и наричаме Бог с други имена, днес също се помолихме – за спокойствие и мир. Знаех, че ни чува.
По оградата на джамията имаше цветя. На голямата петъчна молитва бяхме заедно.Тръгнах си със спокойно сърце.
Някъде в мен все още има гняв.



Снимката е от албума на Магдалина Генова